Витилиго

Витилигото е мултифакторно заболяване, но основните причини, които се разглеждат в етиологията на заболяването, са генетични и автоимунни. Освен това, голяма част от пациентите често съобщават за поява на първи симптоми след определени житейски събития: силен стрес, слънчево изгаряне, тежко заболяване, нараняване, бременност. Изброените събития не са причина за появата на заболяването, но биха могли да се разглеждат като асоцииращи фактори.

Витилигото в най-честия си вариант се проявява с добре очертани бели плаки, които могат да варират по размер от няколко милиметра до няколко сантиметра. При по-светла кожа плаките могат да бъдат леко забележими и да трябва да се направи преглед с лампа на Wood за по-ясно виждане на засегнатите места. При по-тъмна кожа петната са ясно видими, с резки граници. Ако плаките са в окосмени зони, е възможно да се наблюдава загуба на пигмент в космите и те да изглеждат бели. Витилигото може да засегне всяка една част от тялото, но най- общо се дели на два вида: локализирано (засяга само определени зони) или генерализирано (засяга цялото тяло). Характерните зони по тялото са най-хиперпигментните – гърбът на дланите и ходилата, ано-гениталната област, сгъвките на интима, мишниците, зърната, кожата около пъпа. Често пациенти съобщават за появата на нови плаки в зони, които са изложени на често травмиране или триене от дрехи, това е т.нар. “Кьобнер феномен”.

Витилиго може да имитира други дерматологични заболявания, затова поставянето на диагнозата се извършва от лекар дерматолог. По време на прегледа той ще огледа за налични или скрити обриви, като в повечето случаи се използва лампа на Wood, с помощта на която плаките при витилиго са ясно видими. В някои случаи дерматологът е възможно да препоръча взимането на биопсия от засегнато място за сигурно доказване на диагнозата.

Прогнозата на витилигото е трудно да бъде предвидена. Състоянието е бавно прогресиращо, в някои случаи е възможно да се постигне стабилност на обривите, без поява на нови такива. В други случаи може да се наблюдава бърза еволюция, като рядко може да засегне цялото тяло.

Лечението на витилиго представлява предизвикателство, тъй като не съществува дефинитивно лечение. Въпреки това с наличните средства е възможно да бъдат постигнати значителни подобрения на състоянието. Използват се средства, целящи да забавят процеса на депигментация и в същото време да стимулират образуването на нов пигмент в засегнатите зони. Такива са: локалните кортикостероидни кремове, калциевоневринови инхибитори, фототерапия, лазерна или хирургична терапия.
Витилигото е изпитание както за пациентите, така и за специалистите. Не трябва да забравяме, че освен медикаментозната терапия, част от лечението е психологическата подкрепа на пациентите.