Себореен дерматит
Себорейният дерматит е едно от най-често срещаните хронични дерматологични заболявания. Може да се проявява както в детска, така и в напреднала възраст, но най-често се проявява в диапазона между 20 и 50-годишна възраст. По-често срещан е при мъжете, отколкото при жените. Състоянието има сезонност – обикновено се подобрява през лятото и се обостря през есента.
Засяга зони, където мастните жлези са най-активни – лицето, скалпа, гърдите и сгъвките на тялото. Изключително рядко може да засегне кожата на цялото тяло. Основните симптоми са зачервяване (често под формата на плаки), залющване (може да варира от белезникави до мазни жълтеникави люспи) и сърбеж (лек, умерен до интензивен).
Още информация
Основната причина за появата на себореен дерматит не е напълно изяснена. Ще разгледаме едни от доказаните теории за появата на това състояние.
1. Malassezia furfur (Pityrosporum ovale)- гъбичка, която е нормален обитател на нашата кожа. При увеличаване на нейното количество извън рамките на нормалното, тя започва да се размножава. В резултат се появяват характерните за себореен дерматит симптоми.
2. Повишена секреция от мастните жлези – заболяването засяга региони по кожата на тялото, в които активността на мастните жлези е най-голяма. Когато жлезите са активни, те продуцират завишено количество мастен секрет. Това, от своя страна, създава предпоставка за допълнително размножаване на гореспоменатата гъбичка P. ovale.
3. Имунен отговор – смята се, че патологичен имунен отговор към P. ovale и нейните метаболитни продукти би могъл да допринесе за възпалителния отговор.
4. Други фактори – емоционалният стрес е влошаващ фактор и е честа причина за рецидиви. Диета, богата на бързи въглехидрати, също допринася за активния възпалителен процес.
Диагнозата се поставя от лекар дерматолог още по време на клиничния преглед. Състоянието трябва да бъде отдиференцирано от други често срещани хронични кожни заболявания, протичащи със залющване, в зависимост от зоната по тялото, която засяга.
Терапията обикновено включва приложението на локални азоли, под формата на шампоан за скалпа и крем за тялото. В повечето случаи пациентите реагират отлично на тази терапия. При пациенти с по-изразени симптоми е възможно да се наложи добавянето на нископотентни кортикостероиди, калциевоневринови инхибитори и хидратиращи кремове към терапията. При засягане на цялото тяло е възможно добавянето на системна терапия.
Себорейният дерматит притежава склонност към рецидиви, затова е от голяма важност установяването на поддържаща терапия. В повечето случаи се налага пациентите да променят стила си на живот. Вашият дерматолог ще Ви насочи към установяване на правилни хранителни навици, необходима двигателна активност и активна работа за справяне с психичния и емоционален стрес.
Себорейният дерматит е състояние с хронично-рецидивиращ ход. Въпреки че не е сериозен здравословен проблем, би могъл да бъде естетичен проблем. С правилната терапия и последваща грижа голяма част от пациентите постигат добър контрол. Благодарение на това, те биха могли да поддържат добро качество на живот.