Оплешивяване коса

Основната причина за заболяването е генетична особеност, водеща до засилена активност на специфичен ензим – втори тип 5-алфа редуктаза, в засегнатите космени фоликули. Това вещество стимулира превръщането на тестостерона (мъжкия полов хормон) в дихидротестостерон. Този метаболит на тестостерона се свързва със специфични цитоплазмени рецептори, като по този начин въздейства върху митотичната активност (свойството на клетките да се делят) на матриксните клетки на космения фоликул. Под влияние на метаболитните продукти на тестостерона се удължава телогенната фаза (стадий на покой) и силно се скъсява анагенната (стадий на растеж на косъма) фаза. „Загубата“ на окосмяването оформя типични за състоянието фигури по скалпа, които са различни при мъжете и жените. Към 70-годишната си възраст около 80% от мъжете и 50% от жените от кавказката раса имат андрогенна алопеция.

Преждевременната загуба на коса все повече се свързва със скоростта на биологично стареене на организма, зависеща от стила на живот – хроничен стрес, хранене и двигателна активност. Установено е, че освен генетичната предиспозиция, при пациенти с андрогенна алопеция се наблюдава повишена честота на метаболитни заболявания – нарушен глюкозен толеранс и атерогенна дислипидемия, които се асоциират с по-ранно начало и по-бърз прогрес на състоянието.

На този етап науката не е открила метод за дефинитивно разрешаване на проблема, но има достатъчно ефективни решения за подобрение, забавяне и дори стопиране на прогреса на състоянието. Най-общо терапевтичните методи се разделят на неоперативни и оперативни.

Предвид невъзможността да се постигне окончателно излекуване, неоперативните методи за лечение се използват непрекъснато, но циклично (почивки между периодите на активна терапия). Те включват:

1. Препарати за мазане – медицинска козметика с растителни екстракти и миноксидил 2-5%. Страничните ефекти са редки и ограничени до областта на мазане. Ефективността варира силно, но превишава плацебо-ефекта, тоест надхвърля 30%. Възможно е да има влошаване през първите 3-4 седмици от терапията, като след това следва подобряване.

2. Фотобиомодулацията с нискоинтензивни лазерни или диодни източници на светлина под формата на „каски“, „гребени“ или други е метод, доказал ефективността и безопасността си при множество клинични проучвания. За съжаление, неудобството при прилагането му (чести и времеотнемащи сесии) ограничава реалната му употреба.

3. Терапията с медицински лазери е модерен, безопасен и ефективен метод. За разлика от нискоинтензивната лазерна терапия, която засилва метаболизма на клетките чрез фотобиомодулацията, високоинтензивните медицински лазери са достатъчно мощни да предизвикат тъканна регенерация както чрез фототермична индукция на растежни фактори, така и чрез повишаване на кръвообращението в папилата на космения фоликул. Налице са публикации на клинични проучвания в научната литература, потвърждаващи ефекта на високоинтензивните лазери при терапията на андрогенната алопеция, както при мъже, така и при жени.

4. Пероралната терапия с 5-алфаредуктазни инхибитори в по-ниска доза, отколкото при доброкачествената простатна хиперплазия, е ефективна алтернатива. За съжаление, доживотният прием, нарушаването на сексуалния живот (продължаващо често и след спирането на медикамента), както и неизяснената връзка с агресивен рак на простатата, ограничават употребата на това лечение. При жени с андрогенна алопеция в детеродна възраст може да се използват медикаменти с антиандрогенно действие.

Хирургичната терапия с присаждане на коса от тилната част на скалпа, където космените фоликули по принцип не са чувствителни към андрогените, е ефективен метод. Изборът на хирург трябва да става с много голямо внимание, защото техниката е определяща за ефективността на терапията, а източникът на нови косми (тилната област) е с ограничен ресурс.

Работа на дерматолога

1. Диагностика и терапевтичен подход при конкретния пациент.
2. Идентификация на предизвикващите и влошаващи заболяването фактори и диагностични и терапевтични мерки за тяхната промяна.
3. Избор на терапия.

Работа на пациента

1. Активна работа в посока нормализация на вредните навици, влошаващи заболяването.
2. Стриктно прилагане на предписаната терапия и активна обратна връзка в случай на непоносимост или влошаване.