Мелазма

Мелазмата се проявява със симетрично разположени светло или тъмнокафяви петна, по-рядко със синьо-сивкав оттенък, с неравномерни граници по кожата на лицето, по-рядко по тялото, предимно по деколтето и предмишниците. По кожата на лицето плаките засягат предимно челото, слепоочията, кожата под очите и над горната устна.

Точната причина за появата на мелазма все още не е напълно изяснена. Както се предполага от определението “маска на бременността”, очаква се заболяването да е най-често срещано сред бременни жени. Проучванията обаче сочат, че едва 33% от бременните жени развиват мелазма и то такива, които преди това са се излагали активно на слънце, което показва, че това не е основна причина за състоянието. Доказа се, че УВ радиацията е един от основните фактори, предизвикващи засилено образуване на пигмента меланин от меланоцитите (пигментни клетки). В подкрепа на това становище е фактът, че мелазмата се появява по фотоекспонираните участъци на тялото и то през летните месеци, след което спонтанно се подобрява през зимния период.

Приемът на контрацептивни медикаменти и хормонални препарати биха могли да засилят проявите на мелазма. Същото важи и за някои автоимунни заболявания, като автоимунен тиреоидит на щитовидната жлеза или прием на някои групи фототоксични медикаменти. Не на последно място е важно да се отбележи и генетичната предразположеност към появата на мелазма. В по-големия процент от случаите пациентите съобщават за техен родственик със същия проблем.

Твърде смело би било да говорим за лечение на мелазмата. Терапията цели предимно максимално подобрение на проявите. Редно е пациентите да бъдат информирани за това състояние, за да може профилактиката да вземе превес и да намалим шанса за нейната поява. Тъй като основната причина за мелазма е хроничното излагане на ултравиолетови лъчи, основните профилактични мерки включват фотопротекция. За съжаление, това не означава просто обикновен слънцезащитен крем. Доказа се, че не само UVA-1 лъчите, но и видимата светлина, особено от синия спектър, имат ключова роля за появата и влошаването на пигментациите. Следователно слънцезащитните продукти трябва да съдържат филтри за синята светлина. Разбира се, фотопротекцията трябва да се случва на ежедневна база, независимо от климатичните условия и ежедневните дейности.

Традиционната терапия включва депигментиращи (избелващи) продукти като: хидрохинон, коджикова киселина, третиноин, азелаинова киселина и др. В терапията на мелазма намират приложение и апаратните лазерни процедури, като те винаги се прилагат паралелно с медикаментозната терапия, никога самостоятелно. Използват се два вида лазери – депигментиращи и васкуларни. Целта на депигментиращите е да намали излишното количество пигмент, а васкуларните въздействат на съдовете под пигментацията като подобряват ефекта и намаляват шанса за рецидиви.

Мелазмата е състояние с голямо социално значение поради голямата му честота, зоните от тялото, които засяга, трудната и продължителна терапия, както и честите рецидиви. Причините за появата ѝ продължават да бъдат изследвани, а медицината не спира да търси нови методи за успешното ѝ повлияване. Повишаването на информираността за правилна защита от УВ радиация би могло да доведе до ранна превенция както на заболяването, така и на стареенето на кожата.