Кисти

Различават се няколко вида кисти в зависимост от своя произход и локализация. В тази статия ще разгледаме най-често срещаните в нашата практика.

• Епидермални кисти – произхождат от космено-мастния фоликул. Могат да се появят без ясна причина, след травма, изстискване на пъпка, възпаление и др. Засягат два пъти по-често мъжкия пол. Най-често се проявяват като подутина по кожата на лицето, скалпа, шията, гърба или другаде, която може да е центрирана от черна точка с диаметър 1-2 мм. При липса на възпаление те представляват само козметичен дефект и се премахват по естетични съображения.
• Трихилемални кисти – произхождат от космения фоликул. 90% от трихилемалните кисти се появяват по скалпа, в редки случаи по лице, шия, торс и крайници. В 70% от случаите са повече от една. Засягат по-често пациенти на средна възраст.
• Стеатоцистома – произхожда от себацейния канал. Могат да бъдат множествени (Steatocystoma multiplex), дължащи се на генетичен дефект, но могат да бъдат и единични (Steatocystoma simplex). Представляват образувания с размер до няколко милиметра, безсимптомни. Появяват се в области с високо съдържание на мастни жлези – гърдите, корема, ръцете, подмишниците, врата. Обикновено се появяват в младежките години и персистират до края на живота.
• Милиум – представляват малки жълтеникаво-бели подутинки, разположени най-често около очите и по скулите. Образуват се при предразположени индивиди или след травма (охлузване, изгаряне, дермоабразио, химичен пилинг и др.). Срещат се във всяка възраст, еднакво често и при двата пола.

Диагнозата се поставя след преглед от специалист.

Най-ефективната терапия на неусложнени, невъзпалени кисти е оперативно премахване на кистата в нейната цялост, заедно с кистозната стена – тотална екстирпация на киста. Манипулацията се извършва под местна анестезия. След отстраняване кистата се изпраща за хистологичен анализ. Този метод на терапия изключва повторната поява (рецидив).

При възпалени кисти се извършва пункция с евакуация на съдържимото. Използва се специален инструмент за създаване на отвор, през който съдържимото на кистата се евакуира. Взема се материал за микробиологично изследване и антибиограма, след което се извършва лаваж на кухината.

Приемът на подходящи антибиотици за не по-малко от седмица, особено когато кистата се намира по лицето, е задължителен. По този начин “подутината” спада моментално, но рецидивът след месеци или години е по-скоро неизбежен.

Милиумите представляват само козметичен дефект, който не се налага да бъде третиран по медицински показания. Все пак пациентите често желаят тяхното отстраняване по козметични съображения. Премахването им чрез лазерна вапоризация или електрокоагулация е възможно, бързо и ефективно. Извършва се след местна упойка с крем, бързо, безболезнено и окончателно. Обикновено след отстраняването им не остават следи, в редки случаи при милиуми с по-голям размер е възможно да остане белег под формата на трапчинка с диаметър около 0,5 мм.