Съдържанието на вода в кожата определя нейната хидратация. Основната част от водата се съдържа в дермата, докато ролята на най-повърхностния слой – епидермиса е да не позволява на влагата да се изпарява. Главната причина, поради която хидратацията на кожата е толкова важна, е, че тя подкрепя нейната бариерна функция. Състоянието на човешката кожа определя в значима степен общото ни здраве. Една от главните ѝ функции е да осигурява надеждна бариера от околния свят, която да позволи в нас да се случват всички сложни биохимични и биофизични процеси, нужни, за да сме живи. Това, за което малко хора се замислят, е каква точно бариера изгражда кожата ни и как ежедневните ни действия се отразяват на нейната функция.
Установено е, че бариерната функция на кожата има следните прояви:
· физична – предпазва ни от топлина, студ и механични травми;
· химична – предпазва ни от вредни за организма химични съединения, попаднали върху нея директно или съдържащи се в околната среда;
· имунологична – предпазва ни от инфекции;
· невроендокринна и хормонална – в кожата се синтезират хормони и хормон подобни вещества, оказващи значително влияние върху целия организъм;
· невросензорна – съдейства за правилна комуникация с околния свят чрез усещанията, формиращи се в нея, преди да достигнат мозъка (1).
Безспорно състоянието на кожата ни е важен аспект от биопсихосоциалното ни здраве и нормализирането на всеки един аспект от живота ни се отразява на нейното благополучие отвътре навън. От друга страна, в зависимост от стила си на живот всеки човек има „рискови“ кожни области, които са изложени най-често и най-силно на въздействията на външната среда. Затова и вниманието и грижата към тях трябва да бъдат приоритетни. Обикновено тези области са лицето и дланите. Не е случайно, че най-честата причина за посещение на дерматолог са проблеми с кожата в тези области.
Епидермисът е най-повърхностният клетъчен слой на нашата кожа. Той е изграден от специализирани клетки, наречени корнеоцити, свързани помежду си със специфични мазнини. Върху епидермиса има и много тънък слой от мазнина и влага, който е изключително важен за здравето му. Прието е да се нарича водно-липидна мантия. Основната функция на тези най-външни кожни структури е, от една страна, да не позволяват организмът ни да губи влага, а от друга – да служат като надеждна механична бариера срещу различни болестотворни микроби и токсични химични субстанции.
Здравето на епидермиса и водно-липидната ни мантия зависи от генетични особености, проявяващи се като повишена склонност към изсъхване на кожата (недостатъчна или дефектна продукция на кожни липиди), от външната температура (студеното време ги прави по-раними), но най-вече от разрушаването им от токсични химикали. В съвременния свят най-честата причина за увреждане на епидермиса и водно-липидната ни мантия е прекаляването с употреба на измивни вещества. Основната причина за това са различни социални митове и маркетингови послания, внушаващи, че редовната употреба на шампоани, душ гелове, сапуни и други са полезни за здравето ни.
Веднага искам да поясня, за да не остане посланието неразбрано. Не твърдя, че човек не трябва да употребява измивни вещества. Въвеждането на нормална хигиена е една от изключително важните за здравето на човечеството мерки, довела до значително намаляване на много инфекциозни заболявания. Ключовата дума е „нормална“, която често хората превръщат в „прекалена“ хигиена. Когато прекалим с честотата на измиване и/или избираме измивни средства с критерий удоволствието от употребата, без да отчитаме какво е подходящо за кожата ни, тя се разболява.
Всички измивни вещества имат за цел да разтворят и премахнат мазнината по кожата ни, в която са „уловени“ различни химични, физични и биологични външни замърсители. След всяко измиване, в рамките на няколко часа кожата ни се старае да си свърши работата, като активно произвежда нов защитен слой. Когато честотата на измиване и/или агресивността на измивните вещества надхвърли способността на кожата да се възстановява, настъпва нейното увреждане. Водно-липидната мантия изчезва, а в епидермиса се отварят микроцепнатини, през които ежедневно в организма ни навлизат милиарди микроби, вируси и токсични вещества от въздуха, дрехите ни, измивните продукти и другата използвана козметика. Всички тези вредни за организма ни молекули и/или токсини имат директен допир с клетките на имунната система в кожата ни и предизвикват кожни алергии или инфекции.
Обикновено тези промени настъпват много бавно и постепенно и ние не им обръщаме внимание. Често пациентите съобщават за „внезапна“ поява на екзема, като преди това кожата е била „здрава“. Причината за това мислене е, че напълно погрешно възприемаме сухата кожа за нормална. Истината е, че всички видими промени при една екзема или дерматит много често са предшествани от дълги години на микроскопични, невидими с просто око изменения в сухата кожа. В дерматологията наричаме това явление „субклинично възпаление“.
Всяка прекалено суха кожа е съпроводена от субклинично възпаление, което рано или късно става „клинично“, т.е. видимо заболяване. Сухата кожа винаги е резултат на неправилни действия от страна на човек, т.е. „излекуването“ ѝ е в неговите ръце. Обикновено от дерматолога се изисква само да даде индивидуализиран и постижим за пациента режим за нормализация на грижата за кожата.
През повече от 30-те години практикуване на дерматология не си спомням да съм видял дори един-единствен пациент, който да се е разболял от недостатъчно измиване и къпане. За сметка на това съм лекувал хиляди пациенти с кожни алергии, инфекции и други дерматози, причинени от прекалена или неправилна хигиена. И ключът към окончателното излекуване на тези пациенти е в премахване на основната причина за тяхното страдание – нормализация на техните хигиенни навици, съобразени с генетичните особености на кожата им. Имам пациенти с генетична склонност към изсъхване на кожата, които от над 20 години измиват тялото си само с вода и този факт се е отразил само позитивно на здравето им.
Едно от условията за здрава кожа е нормална структура и функция на епидермиса и водно-липидната мантия. Това се постига по три основни начина:
· създаване на подходящ микроклимат за кожата – носене на топли дрехи и ръкавици през студеното време;
· нормална хигиена – видът на използваните измивни продукти и честотата на употребата им да бъдат съобразени с генетичните особености на кожата;
· нормална грижа – редовна употреба на поддържащи кожата кремове, съобразени с генетичните особености на кожата, професията и други индивидуални специфики на всеки човек.
Разбира се, ние като дерматолози бихме могли да дадем най-добрия съвет за всеки отделен случай, но това е практически невъзможно. В момента нуждите на хората от дерматологична консултация или преглед надхвърлят в пъти капацитета на дерматологичната общност в България. Всички дерматолози сме заети, като за някои от нас изчакването за преглед надхвърля половин година. Осъзнаването на този факт е причината, поради която пиша тази статия. Тя е насочена към хилядите възрастни и деца с бъдещи кожни проблеми, свързани с този вид увреждане на бариерната функция на кожата, с идеята те никога да не станат дерматологични пациенти.
Основното послание вече е ясно – сухата кожа не е козметичен проблем. При сухата кожа е налице субклинично възпаление, което рано или късно става видимо и изисква активно лечение. За да не се случи това:
· Не възприемайте сухата кожа като нормална. Нормализирайте грижите за всяка област по тялото със суха кожа, докато тя стане гладка при допир, еластична, без люспи и без видимо зачервяване.
· Измивайте кожата си съобразно нейните нужди. Когато забележите склонност към изсушаване, изберете олио или крем за измиване вместо гел или сапун и разредете честотата им на употреба, докато видът на кожата се нормализира.
· Върху всички, склонни към изсъхване, участъци на кожата си нанасяйте подходящ крем след всяко измиване. Ако след няколко седмици кожата продължава да изглежда суха, увеличете количеството крем за всяко намазване или изберете по-мазен продукт.
През последните години придобихме ново познание, което прави проблема със сухата кожа още по-значим. Всички сме чували, че имаме „кожен микробиом“. Това означава, че по кожата ни живеят милиарди бактерии, вируси и кърлежи, които ни защитават и поддържат здравето ни по безброй начини (2–4). Нещо повече, количеството и качеството на кожния микробиом въздейства пряко и върху чревния микробиом, което увеличава значително значението му за общото ни здраве (3,5,6).
Оказва се, че сухата кожа е смъртоносна за кожния микробиом. В областите, където кожата е изсушена, полезните за нас бактерии не могат да намерят нужните им за хранене кожни мазнини и просто изчезват, и спират да произвеждат милиардите молекули, от които организмът ни се нуждае, за да остане здрав. Установено е, че редовната употреба на кремове и лосиони (без да се визира конкретна марка или продукт), които нормализират сухата кожа, нормализират и качеството и количеството на кожния ни микробиом (7).
Искрено вярвам, че написаното ще подпомогне много хора в процеса на заместването на социалните митове с информация, основана на научни факти и практически опит. Грижата за кожата ни е грижа за нас самите. Какво по-добро от това да бъдем здрави и да отглеждаме и възпитаваме здрави деца. Ако всеки от нас направи макар и малка промяна, светът постепенно ще става все по-добро място. Нека започнем днес!
1. Luger T, Amagai M, Dreno B, Dagnelie MA, Liao W, Kabashima K, et al. Atopic dermatitis: Role of the skin barrier, environment, microbiome, and therapeutic agents. J Dermatol Sci. 2021;102(3):142–57.
2. Šuler Baglama Š, Trčko K. Skin and gut microbiota dysbiosis in autoimmune and inflammatory skin diseases. Acta Dermatovenerol Alp Pannonica Adriat. 2022;31(3).
3. Baldwin H, Aguh C, Andriessen A, Benjamin L, Ferberg A, Hooper D, et al. Atopic Dermatitis and the Role of the Skin Microbiome in Choosing Prevention, Treatment, and Maintenance Options. Journal of Drugs in Dermatology. 2020;19(10):935–40.
4. Glatz M, Jo JH, Kennedy EA, Polley EC, Segre JA, Simpson EL, et al. Emollient use alters skin barrier and microbes in infants at risk for developing atopic dermatitis. PLoS One. 2018;13(2):e0192443.
5. Zhu W, Hamblin MR, Wen X. Role of the skin microbiota and intestinal microbiome in rosacea. Front Microbiol. 2023;14.
6. Sinha S, Lin G, Ferenczi K. The skin microbiome and the gut-skin axis. Clin Dermatol. 2021;39(5):829–39.
7. Murphy B, Grimshaw S, Hoptroff M, Paterson S, Arnold D, Cawley A, et al. Alteration of barrier properties, stratum corneum ceramides and microbiome composition in response to lotion application on cosmetic dry skin. Sci Rep. 2022;12(1).