Лицевото изражение се определя основно от активността на фациалната (лицевата) мускулатура. Ние деформираме по определен начин меките тъкани, с което изразяваме преобладаващата в момента емоция – радост, добронамереност, неутралитет или различна по степен враждебност. С изражението си често предопределяме изхода от комуникацията си с различни хора. Ако лицето ни излъчва негативни, неестествени или липса на емоции, не трябва да се учудваме, че другите се опитват ни отбягват. Така сме устроени еволюционно.
Във връзка с важността на изражението ни, ние сме развили комплексна и сложна лицева мускулатура. Фациалните мускулчета са много, често са преплетени едно с друго или са разположени едно под друго. За по-лесно разбиране, в медицината разделяме лицевите мускули на елеватори (повдигащи лицето) и депресори (смъкващи лицето). Разбира се, тази класификация е условна, защото едни части на мускула могат да действат като депресори, а други части – като елеватори. Освен това един мускул може да бъде депресор за определена лицева област и елеватор за друга. Да, изобщо не е толкова просто.
Лицевите мускули се подчиняват на правилата на скелетните мускули. Колкото повече ги тренираме, толкова по-силни стават. Освен това, колкото повече използваме определен мускул, толкова по-малко вероятно е той да се отпусне напълно преди следващото съкращаване. Състоянието на лека напрегнатост на мускула се нарича тонус.
Идваме до същината. В детска възраст (при психоемоционално нормално детство) ние използваме основно лицевите елеватори, защото изразяваме основно позитивни емоции – радост, удивление, любов, добронамереност към другите, желание за общуване.
С годините започваме все повече да изпитваме негативни емоции, а в зряла възраст повечето от нас вече използват лицевите си мускули предимно, за да изразяват концентрация, недоверие, скептицизъм, алиенация и затвореност в себе си. Освен това ние се взираме в някакъв екран – телефон, таблет, компютър, или сме концентрирани в извършването на определена работна дейност. Всички тези емоции упражняват ежедневно предимно мускулите, „смъкващи“ лицето надолу, и съвсем логично те стават по-силни. Освен това, заради прекалено честата си употреба лицевите депресори остават в тонус, т.е. ние не можем да ги отпуснем напълно, дори и да искаме. Лицевата мускулатура започва да действа противно на нашата воля. Състояние, познато в медицината като „мускулна дистония“.
Именно възрастовата лицева дистония е причината, поради която много хора се оплакват, че изглеждат тъжни, а всъщност не се чувстват така. Причината за „тъжния вид“ е, че прекалено дълго или прекалено активно сме използвали лицевите депресори, те са станали по-силни от другите мускули и като капак, не можем да ги отпуснем напълно, дори да искаме. Практическият резултат от възрастовата лицева дистония е, че започваме да се чувстваме неразбрани от другите, защото хората, които не ни познават добре, възприемат негативните емоции, които излъчва изражението ни, и избягват или предопределят общуването с нас.
Какви са успешните медицински терапии на възрастовата лицева дистония, които имат научно доказан ефект?
Нека започнем с най-безвредната и много ефективна лицева йога. При този метод ние целенасочено и ежедневно тренираме елеваторите на лицето, докато станат по-силни и с по-изразен тонус от депресорите. Методът е с научно доказана ефективност и е силно препоръчван на всеки, който може да отделя поне по 45 минути дневно, за не по-малко от три поредни месеца. Това е минималният, установен с научен експеримент срок, който може да даде видим резултат.
Съвременното ежедневие е доста динамично, защото ние изпълняваме множество социални роли ежедневно – син или дъщеря, баща или майка, съпруг или съпруга, професионални активности, роднина, приятел и много други. В останалото време трябва да се храним, да спортуваме, да се наспим пълноценно, да направим и нещо за душата си – книга, музика, филм, театър и много други. Трудно и често невъзможно е да намерим всеки ден по 45 минути сами, пред огледало, за да тренираме лицевата йога. Затова медицината предлага друго решение.
С помощта на ботулиновия невромодулатор ние можем безопасно и ефективно да отслабим активността на лицевите депресори, което веднага прави техните антагонисти – елеваторите по-силни. Медицинското наименование на този процес е миомодулация. Когато засилим активността на елеваторите, ние придобиваме по-млад и по-позитивен вид, характерен за самите нас в по-ранна възраст. Така ние подмладяваме изражението си по един бърз, естествен, безопасен и предвидим начин, основан на медицински доказателства.
Да, основната цел на терапията с БН е да подмлади изражението, а не да „премахне мимическите бръчки“. Премахването на мимическите бръчки с пълна парализа на част от лицевата мускулатура всъщност влияе зле на комуникацията ни с другите и те отново подсъзнателно не искат да общуват с нас, защото…не могат да разберат емоциите, които изразяваме с лицето си. Както възрастовата лицева дистония, така и пълната парализа на мимическата мускулатура въздейства негативно и пречи на общуването ни с другите. Отново се потвърждава основното правило в медицината – едно от най-важните условия за ефективно лечение е избраната доза.
В заключение, нека не забравяме, че нашето изражение е израз на преобладаващите емоции, които изпитваме. Ако подсъзнателно мислим негативно през по-голямата част от времето, ние активираме лицевите депресори и придобиваме изражение, съответстващо на мислите ни. Затова най-доброто подмладяване на изражението е чрез осъзнато култивиране на правилни мисли, които да доведат до здравословни за нас емоции. И тогава подмладеното изражение ще бъде най-малката ни награда…
