Кожата ни е впечатляващ орган. Тя съумява да постигне баланс, който убягва на повечето от нас като хора, а именно – поддържане на постоянно взаимодействие с околния свят с точното ниво на защита, запазващо нейната цялост. Съставена е от три основни слоя – епидермис, дерма и хиподерма. Те не функционират отделно, а представляват една изключително сложна система от клетки и структури, които комуникират помежду си във всеки един миг. Дори така наречените „мъртви“ клетки на повърхността на кожата са метаболитно активни и в неспирна връзка с подлежащите структури.
Тялото ни се променя с годините, процес, който е прието да се нарича стареене. Има два типа стареене – хронологично, на което са подложени всички наши органи и системи, и епигенетично – зависещо от нашите ежедневни навици. Кожата, и особено откритите ѝ части, са подложени на трети тип стареене, а именно фотостареене от слънчевите лъчи най-вече в ултравиолетовия спектър.
Фокус на днешната статия ще бъде дермата със съдържащия се в нея протеин колаген. Главно заради промените в нея започваме да наблюдаваме изтъняване и отпускане на кожата и формиране на бръчки. Дермата се състои накратко от:
- преплетени колагенови и еластинови влакна;
- гелообразна субстанция от съединения като хиалуронова киселина, протеогликани, глюкозаминогликани, задържащи вода до 1000 пъти обема си;
- фибробласти – клетки, които са отговорни и за синтеза, и за разграждането на останалите структури;
- гореспоменатите заедно поддържат нервите, кръвоносните и лимфни съдове, космите и мастните жлези.
Колагеновите влакна, съставени предимно от протеина колаген, представляват 75% от сухата маса на кожата и 20-30% от целия обем на дермата. В човешкото тяло имаме 28 типа колаген, като в кожата преобладават 1, 3 и 5. Какво прави той – придава здравина и устойчивост на кожата. С годините преминава през количествени и структурни промени. При младата кожа той е в голямо количество, плътно разположен и добре организиран. С възрастта се дефрагментира и разпределя неравномерно и грубо. Фибробластите (клетките, синтезиращи колаген) започват все по-малко да го произвеждат, а други механизми – все повече да го разграждат. Едновременно с това, колкото по-малко колаген имаме, толкова по-рехава става дермата. Това води до намалена способност на фибробластите да се свързват с околната тъкан. Този процес ги прави по-малки, по-къси и леко „смачкани“ и още повече намалява способността им да образуват нов колаген.
Друг важен фактор за стареенето на колагена имат свободните радикали и реактивните кислородни видове (ROS). Те имат външен и вътрешен произход. Външният е предимно свързан с ултравиолетовите лъчи и нашите ежедневни навици – прием на бързи въглехидрати и вредни мазнини, тютюнопушене, алкохол, замърсен въздух, липса на физическа активност. От друга страна, нашите клетки непрекъснато произвеждат свободни радикали и ROS. При остарелите фибробласти тази активност е още по-засилена. Така в крайна сметка с годините и нашите избори за начин на живот, тези молекули се увеличават и активират ензими, които още повече разграждат наличния в дермата колаген. Съответно кожата ни става дефицитна на колагенови влакна, изтънява, увисва, появяват се бръчки и нейната гладкост значително намалява.
Не по-малко ключови за външния вид на кожата ни са и еластиновите влакна, съставени предимно от протеина еластин. На тях се дължи гъвкавостта ѝ – способността да се възстановява след деформация. С годините, в резултат на комбинация на подобни на гореспоменатите процеси, еластиновите влакна от перфектно подредени, стават частично разградени и дезорганизирани. Този процес се засилва особено много от ултравиолетовите лъчи и води до соларна еластоза – наличие на груби и хаотични еластинови влакна, които не само не са метаболитно активни, ами и са трудно разградими от стандартните кожни механизми. В резултат кожата загрубява и губи еластичност.
И не на последно място, един от основните механизми, който намалява обема и плътността на дермата, се крие в метаболизма на хиалуроновата киселина. Проучвания показват, че тя количествено не намалява особено с годините. Това, което обаче се променя, е нейната способност да се свързва с останалите компоненти на дермата и да изпълнява функцията си на адекватна среда, в която колагеновите и еластинови влакна да функционират.
Защо всичко това е важно? На първо място е необходимо да се разбере, че някои процеси са нормални и се случват с годините. Съответно лекото отпускане на кожата, изтъняването ѝ, появата на бръчки са резултат на хубавия живот, който имаме, а не причина за срам и несигурност. От друга страна, ние можем активно да влияем на всички тези процеси с изборите, които взимаме – дали ще се пазим от слънцето, дали пушим, дали се храним неправилно, дали спим достатъчно, дали прекарваме по-голяма част от живота си в замърсена среда, дали водим застоял начин на живот. Дерматологията, от своя страна, предлага все повече безопасни и ефективни механизми, с които да стимулираме фибробластите и формирането на колаген, процеси, които взаимно се засилват, веднъж активирани в кожата.
Надявам се статията да ви е била полезна и да вървим уверено заедно към едно нормализиране на концепцията за стареене, а не стигматизирането ѝ. В бъдещи материали очаквайте подробно разглеждане на всички налични и реално даващи резултати промени в начина на живот и процедури, с които можем да подобрим вида, плътността, гъвкавостта на нашата кожа и радостта, която изпитваме от живота. Дотогава нека помним – стареенето е нормално, как и колко стареем е до голяма степен в нашите ръце и зависи от всеки малък избор, който правим.
