Едно от първите умения, които биват преподавани на студентите по медицина, е да различават календарната от видимата възраст. Да, точно така – видимата възраст не съвпада с календарната. Ние стареем с различна скорост. Това е факт, известен на всеки лекар – колкото по-възрастен (в сравнение с реалните му години) изглежда един човек, толкова по-често и по-тежко боледува той. Истинността на това наблюдение е доказано през векове на осъзната медицинска практика.
Важният въпрос тук не е ДАЛИ ние стареем с различна скорост, а ЗАЩО е така? Един от първите отговори идва от генетиката – ние стареем и боледуваме по различен начин, защото това са качества, наследявани от нашите родители. Това е удобно обяснение, харесвано както от лекарите, така и от пациентите. Защото е детерминистично. Ние стареем и боледуваме по определен начин, защото това са гените, наследени от нашите родители. Ние не можем да направим нищо друго, освен да приемем неизбежността на този факт и да се опитаме поне да маскираме кожните белези на остаряването. Гримираме се, избираме „по-елегантни“ дрехи и обувки, правим корективни процедури и операции и т.н.
През последните години обаче отново генетиката ни даде една по-интересна гледна точка. Оказа се, че нашите гени не са чак толкова важни, защото те могат да бъдат включвани и изключвани. Да, точно така – ние можем да включваме и изключваме гените си за здраве и болест. Изведнъж гените престанаха да бъдат основната и непроменима причина за начина, по който остаряваме и боледуваме. Науката показа, че има нещо променливо в начина, по който използваме гените си. Нещо, което зависи от… нас, от нашите действия и бездействия, от ежедневните решения, които вземаме.
Науката ни даде нова концепция – ние наследяваме от родителите си не само геном, но и епигеном. За разлика от гените, епигеномът е силно променлив, защото е механизъм, чрез който ние се адаптираме към промените на околната среда. Тоест ние наистина не можем да променим гените, които наследяваме от родителите си, но можем да променим начина, по който използваме тези гени. Можем да управляваме собствения си геном.
Оказа се, че не е задължително нито да стареем, нито да боледуваме по начина, по който се случвало това при родителите ни. Силата да променим съдбата си, е в нас. Например ако родителите ни са боледували от втори тип диабет, не е задължително ние също да развием това заболяване. Ако практикуваме здравословно хранене, редовен спорт и нормални емоции, ние ще „изключим“ гените, които биха предизвикали диабет и при нас.
Затова съвременната медицина не използва термина „видима възраст“, а биологична или епигенетична възраст. Епигенетичното (биологично) остаряване се случва с много по-голяма скорост, отколкото нормалното, хронологично остаряване. Затова епигенетичното (биологичното) стареене може да се разглежда като отклонение от нормалното за човека. Съгласно определенията за здраве и болест, епигенетичното стареене е заболяване, защото има типичните характеристики – етиология (причини за заболяването), патогенеза (механизми, по които се развива заболяването), клинична картина (типични симптоми и оплаквания) и най-важното – все по-успешно лечение. Лечение, което има за цел да нормализира процеса на остаряване, като забави скоростта на епигенетичното (биологично) стареене до естествената за нас скорост на хронологичното остаряване, характеризиращо се с по-дълъг, но най-вече с по-пълноценен живот.
Тази идея намери своята реализация и в появата на нов начин, по който можем да практикуваме медицината. Концепцията за биопсихосоциален подход при лечението на заболяването е колкото нова, толкова и древна, защото идеята, че честотата и тежестта на заболяванията при всеки зависи до голяма степен от стила му на живот, е стара, колкото човечеството.
Точно така – биологичната ни същност (хранене, спорт и движение, качествен сън и прием на токсични субстанции), психиката ни (качеството на мислите и емоциите, които култивираме в себе си), както и социалната ни среда (хората, с които избираме да общуваме ежедневно) имат огромно значение за честотата, с която боледуваме и начина, по който реагираме на приложеното лечение. Затова и всеки лекар, практикуващ биопсихосиоциален подход в практиката си, се стреми да нормализира тези три еднакво важни аспекта за здравето на всеки човек.
Много учени и лекари по света смятат, че в нашите гени се крие възможността за по-дълъг и най-вече за по-пълноценен живот. Възможност, която бихме могли да реализираме през биопсихосоциалното разбиране за здраве и болест. Това не означава, че трябва да отричаме постиженията на медицината в областта на диагностиката, медикаментозното и апаратното лечение. Идеята е, че биопсихосоциалният подход крие в себе си потенциал за по-бързо излекуване с по-малко медикаменти и най-важното – възможността за един по-продължителен, изпразнен от болести и изпълнен със смисъл живот.
Биопсихосоциалният подход може да промени ефективността на всяко едно лечение в медицината, включително и на „подмладяващите“ процедури. Все повече хора искат да изглеждат по-млади, но без корекциите да са видими. Затова в нашата практика предпочитаме термина „нормализация“, вместо „подмладяване“. Ние използваме медикаментозни и апаратни методи с клинично доказана лечебна ефективност, които нормализират процесите в тъканите. Променят баланса в метаболизма на колагена от преобладаващо разграждане към преобладаващ синтез, нормализират бариерната функция на кожата, повишавайки защитата и срещу биологични, химични и радиационни (УВ лъчи) увреждания, създават условия за здравословен кожен микробиом, нормализират неестествената пигментация или зачервяване. И разбира се, биопсихосоциалният подход е в основата на всичко. Защото именно той дава възможността за по-бърз и най-вече за по-устойчив във времето ефект.
Нека се върнем отново към „неизбежното“ остаряване. Да, ние не можем да живеем вечно. Хронологичното остаряване (засега) е наистина неизбежно, но в нас е силата да спрем да ускоряваме епигенетичното (биологично) стареене, което ни разболява. Изборът, който стои пред всеки човек, е как да живее дълго – с помощта на шепа таблетки ежедневно или като реализира пълноценно генния си потенциал чрез усилия за биопсихосоциално здраве. Да, ние притежаваме силата да променим съдбата си. И никога не е късно, стига да поискаме…
