Атопичен дерматит

Факторите на околната среда могат да имат голямо влияние върху хода на болестния процес. За да се избегне обостряне е необходимо да се ограничи употребата на сапуни, органични разтворители (спирт, ацетон) и други изсушаващи кожата вещества. Ако въобще се използват сапуни, то би трябвало да са с минимална обезмазняваща активност и неутрално pH. За предпочитане е употребата на синтетични измивни продукти, така наречените синдети, които щадят водно-липидната мантия на кожата, като по-съвременните продукти дори я омазняват по време на измиване. Необходимо е да се има предвид, че перилните препарати също биха могли да дразнят кожата, поради което допълнителното изплакване след приключване на прането е задължително.

Особено голямо значение има щаденето на кожата на ръцете. Необходимо е да се избягват професии и хобита, при които е налице контакт с дразнещи вещества, прах, замърсители и топлина. При условие, че се налага често измиване, полагането на емолиент (омазняващ крем) след това е задължително. Не трябва да се забравя и носенето на предпазни ръкавици при контакт с потенциални иританти – измивни вещества, органични разтворители.
Ако изпотяването предизвиква сърбеж, би било удачно избягването на дейности, водещи до изпотяване. Необходимо е всекидневната дейност и почивка да протичат при постоянна температура (19-22°С) и влажност (45-55%). Облеклото трябва да е от бели памучни тъкани, като за предпочитане са свободните, неприлепващи към тялото дрехи.

Алергените в храната и въздуха често са причина за обостряне на заболяването. Възможно е Вашият лекар да се опита да свърже позитивните кожни тестове с Вашето мнение относно това кои фактори влошават заболяването. Това би помогнало да се избягват, при възможност, влошаващите заболяването алергени. Понякога използването на електростатичен въздухопречиствател в дома и на работното място намалява количеството аероалергени.
Повлияването на заболяването чрез диета все още е обект на множество спорове в лекарските среди. Най-известните алергени са яйцата, кравето мляко, соята, пшеницата, ядките и рибата. Пациенти, при които приемането на определена храна влошава състоянието, е добре да избягват тази храна. Добре е при спазване на строга диета за продължително време да се потърси съвета на диетолог, за да се спазват принципите на балансираното хранене.
Ролята на естественото хранене на кърмачета е все още спорна, но мненията надделяват в полза на кърменето, като се смята, че при предразположените към това заболяване кърмачета, които се хранят естествено поне до шестия месец, симптомите се появяват значително по-късно.

Ако Вие или Вашето дете се заразите от бактериална, гъбична или вирусна инфекция, това може да доведе до пристъп на заболяването. Ако Вашата екзема подмокря, ако се появят корички или малки пъпчици, е твърде вероятно Вашия лекар да предпише местно или общо антибиотично лечение.
Макар и рядко, особено ако използвате в момента кортикостероиди, е възможно една банална херпесна инфекция да се разпространи, като обхване обширни области на тялото, което може да наложи лечение с локален или перорален ацикловир.
Гъбичната инфекция на стъпалата се наблюдава обикновено при възрастни или деца над 12 години в допълнение към дерматита на стъпалата. Тази вероятност може да се обсъжда, ако обичайната противовъзпалителна терапия претърпи неуспех. В такъв случай Вашият лекар ще направи необходимите изследвания и ще допълни терапията, за да бъде тя успешна.

Гневът, разочарованията и тревожността са чувства, нерядко наблюдавани сред пациентите с атопичен дерматит, и често усложняват проблема. Ако са налице враждебност и отхвърляне от страна на семейството, семейната структура може да бъде увредена. Така че изключително важно е да се осъзнае, че тези чувства са обичайни при пациентите с хронични заболявания и по възможност да се превъзмогват. Не трябва да се настоява за „бързо и окончателно решение на проблема“, защото това просто не е възможно. Вместо това би било добре да обсъдите с Вашия лекар същността и особеностите на заболяването, влошаващите го причини, както и начините да се справите с проблема. Търсете успешни стратегии за контрол на заболяването, вместо да се опитвате да научавате все повече и повече за него. Важно е да знаете, че при повечето пациенти състоянието може да бъде контролирано, както и че в по-голямата си част страдащите се подобряват с възрастта.

Вашата кожа е суха, не само защото ѝ липсва мазнина, а и защото не успява да задържи нужната ѝ влага. Следователно, за да се коригира сухотата е необходимо да се овлажни кожата чрез душ или вана и след това да се добави подходяща мазнина, която да задържи влагата в епидермиса. Тази процедура би трябвало да се повтаря поне веднъж, а най-добре два-три пъти дневно. Някои пациенти намират облекчение от вана с овесени трици, а други предпочитат дву- или трикратно приложение на препарати, които не само омазняват, а и хидратират кожата.
Използването на „твърди“ сапуни при къпане би трябвало да се избягва, тъй като те алкализират и изсушават кожата. Добре е да се използват синтетични измивни вещества (синдети), които не притежават толкова мощен обезмазняващ и обезводняващ ефект.

Използват се, за да се ограничи употребата на локални кортикостероиди, необходими при продължителната терапия на екземата. Необходимо е да се избягват продукти на алкохолна или гелова основа, тъй като те могат да влошат състоянието. При нужда може да се прилага и хидратиращ агент.

Локалните кортикостероиди често се използват за овладяване на пристъпите на заболяването, а те са със силно действие, така че е много важно да се знае как и кога да се използват. Когато се използват локално, те са под формата на крем или унгвент (маз), като действието им се изразява в ограничаване на сърбежа и възпалението. Позволете на Вашия лекар да определи каква форма и за какъв период от време да се използва, тъй като всеки препарат и форма имат предимства и недостатъци. Кортикостероидните лосиони и спрейове се използват обикновено в окосмените части на тялото.
Локалните кортикостероиди могат да се използват веднага след баня или компреси, което повишава проникваемостта им в кожата. Не използвайте тези препарати по-често от два пъти дневно.
Особено внимание изисква приложението на тези препарати при малки деца, а също така и при възрастни в областта на лицето, шията, подмишниците, слабините и половите органи. Страничните действия на локалните кортикостероиди, които могат да бъдат и необратими, включват изтъняване на кожата (атрофия), промяна в цвета на кожата (депигментация), окосмяване и поява на подобни на акне обриви.

Това са сравнително нова група несъдържащи стероид медикаменти, към които спадат Pimecrolimus (Elidel) и Tacrolimus (Protopic). Те се използват както за контролиране на острите симптоми на атопичния дерматит, така и за предотвратяване на прогресията и подобряване контрола на заболяването в дългосрочен план. Действието им се изразява в ограничаване на сърбежа и възпалението. При прилагането им се удължава времето до поява на следващ пристъп и се осигурява по-дълъг безсимптомен период. Тези медикаменти се понасят добре и могат да се прилагат безопасно при възрастни и деца над две години върху всички кожни участъци, включително и най-чувствителните като лице, шия и кожни гънки. Страничните ефекти на кортикостероидите не се наблюдават. Независимо от това употребата им винаги трябва да става според предписанията на Вашия дерматолог.

Лечението с ултравиолетови лъчи е добра алтернатива при пациенти, които не се повлияват добре от конвенционалната терапия. Този метод включва облъчване на тялото три-четири пъти седмично, задължително под професионално наблюдение. Ако не сте със светла кожа и слънчевата светлина не влошава екземния процес, то бихте могли да се излагате за кратко и на естествена слънчева светлина. Необходимо е да се избягва изгарянето на слънце, както и престоя на топло и влажно, поради опасност от усилване на сърбежа. Използването на солариум в домашни условия не се препоръчва поради опасност от предозиране.
Изгарянето, получено след излагане на ултравиолетови лъчи от изкуствен или естествен произход, увеличава риска от рак на кожата. Ако сте със светла кожа или светлината влошава екземата Ви, ултравиолетовата терапия не е Вашият метод на лечение.

Приемът на антибиотици през устата е наложителен, когато обострянето се свързва с наличие на болестотворни бактерии по кожата. Те биха могли да предизвикат пристъп и без белези на инфекция. При условие, че страдате и от астма и приемате теофилинов препарат, а се наложи употребата на еритромицин или подобен антибиотик, то трябва да уведомите Вашия лекар, за да се коригира дозата на антиастматичния медикамент.
При острите пристъпи приемът на антибиотици би могъл да продължи от две до четири седмици. Използването на антибиотични кремове не се препоръчва, а употребата на антибактериални сапуни би могла да влоши заболяването.

Пруритуса или сърбежа често е най-тревожещия от всички симптоми на екземата. Известно облекчение се постига с употребата на антихистамини (Алергозан, Клемастин и др.) и седативни средства. Ако нощният сърбеж е много силен, е възможно Вашият лекар да Ви предпише сънотворни. Разчесването може да се избегне и чрез ниско изрязване на ноктите и употреба на памучно бельо.
Използването на антихистаминови (Алергозан) кремове или гелове не се препоръчва при това заболяване поради възможното им алергизиращо действие.

Употребата на кортикостероиди под формата на таблетки или инжекции трябва да се избягва поради сериозните им странични действия и тежките рецидиви, които следват спирането на терапията.

Повечето лекари предпочитат да лекуват пациентите си в домашни условия. Възможно е все пак да получите препоръка за лечение в болнични условия. Това се налага понякога поради необходимостта от прекъсване на порочния кръг от хронично заболяване, утежнено с битови и лични проблеми, който се формира в семейството. Често шест-седемдневно лечение в болнични условия води до драматично подобрение, което не винаги се постига в домашна обстановка. Не е за пренебрегване и факта, че престоят в болница е съчетан и с провеждането на изследвания, които биха доизяснили картината на Вашето страдание, за да може то да бъде лекувано по-успешно.

По време на острите пристъпи честотата на 15-20-минутните бани може да се увеличи до три-четири дневно. Освен хидратацията на кожата, баните повишават до 10 пъти проникването на медикаментите в кожата, ако те се прилагат непосредствено след обливане. Влажните компреси също хидратират кожата и спомагат проникването на медикаментите. Някои пациенти чувстват облекчение и от използването на влажни пижами или обвиването на тялото с полиетиленово фолио. За дланите и стъпалата могат да се използват и влажни чорапи или ръкавици. При тези процедури е необходимо да се използват допълнителни одеяла или да се повиши температурата в стаята, за да се предотврати настинка.