Уртикария

В повечето случаи уртикарията представлявa предизвикатeлство за специалистите и пациентите, защото понякога причината за нейната поява е трудно да бъде открита. Основният механизъм се състои в освобождаване на определни субстанции, като например хистамин, от клетки, наречени мастоцити, което води до появата на характерните уртики.

Диагнозата се поставя клинично, още по време на първичния преглед. Обривът се състои от сърбящи, навдигнати, розови плаки с блед център. Могат да се наблюдават различни вариации в интензивността на цвета, размера и формата на уртиките. Обривите се появяват изключително бързо и могат също толкова бързо да преминат. В повечето случаи обривите се задържат по-малко от 24 часа, по-често – 3 до 8 часа. Ако обривите се задържат повече от 24 часа, е възможно да се касае за друго заболяване. Сърбежът при уртикария може да бъде много интензивен, като обикновено вечер е по-засилен поради някои особености на нервна система.

Основно различаваме два типа уртикария: остра и хронична. Острата уртикария е най-често срещаната форма. Характерно за нея е,че обривите се появяват внезапно и в рамките на една до 2 седмици настъпва излекуване. При хроничната уртикария обривите се появяват регулярно и продължават повече от 6 седмици.

Съществуват и някои допълнителни видове уртикария в зависимост от нейния причинител, като например: контактна, холинергична, аквагенна, вибраторна, физикална, студова, топлинна уртикария и др. Често тригери за появата на уртикария могат да бъдат: вирусни или бактериални инфекции, непоносимост към определени храни или медикаменти, ваксини и др. В повечето случаи точният причинител е трудно да бъде открит, в тези случаи казваме, че се говори за идиопатична уртикария.

Често уртикарията се съпътства от едно друго състояние, наречено ангиоедем. При ангиоедема имаме оток на по-дълбоките слоеве на кожата, което видимо води до подуване на кожата или лигавиците. Типични засегнати места са клепачите, устните, гениталиите. Притеснителното при ангиоедема е рискът от оток на езика, ларинкса и/или фаринкса, което може да доведе до запушване на дихателните пътища. Когато проявите на уртикария и ангиоедем са съпроводени от допълнителна обща симптоматика (замайване, гадене, повръщане, ускорен пулс, ниско кръвно налягане), е необходимо да се потърси спешна медицинска помощ, тъй като може да се касае за животозастрашаващо състояние, наречено анафилактичен шок.

За разлика от идиопатичната уртикария (тази, при която не може да бъде идентифициран причинителят), в случаите, когато такъв е открит, първото ниво от терапията е премахването на тригера. След това се използват определени антихистаминови медикаменти, които блокират отделянето на хистамин от мастоцитните клетки. Трябва да се има предвид, че старите генерации антихистаминови медикаменти предизвикват сънливост, затова е добре да се изполват по-нови налични медикаменти, при които тези странични ефекти са редуцирани.

При по-тежки случаи на уртикария е възможно да се наложи използването на системни кортикостероиди. В някои случаи, когато стандартната терапия не дава необходимия резултат, е възможно провеждането на имуносупресивна терапия с определени медикаменти.

В голям процент от случаите уртикарията не води до сериозни усложнения. В някои случаи е възможно бързо да прогресира и да доведе до сериозни усложнения, затова първичната консултация с дерматолог е задължителна.