Засилено изпотяване
Хиперхидрозата представлява прекомерно неконтролируемо изпотяване. Може да засегне цялото тяло, но най-често засегнати зони са подмишници, длани и ходила. Различават се първична и вторична хиперхидроза.
- Първичната засяга 1-3% от населението, дължи се най-често на генетична предразположеност и се проявява още в детска възраст или по време на пубертета. Персистира през целия живот, но е възможно и да се подобри с възрастта. Обикновено е локализирана и засяга симетрично подмишниците, дланите и/или стъпалата. Подобрява се нощем и почти изчезва по време на сън.
- Вторичната хиперхидроза се среща по-рядко и е свързана с друго подлежащо заболяване или състояние – обезитет, диабет, менопауза, заболявания на щитовидната жлеза, сърдечносъдови и заболявания на нервната система и др. В повечето случаи е унилатерална, асиметрична или генерализирана. Често се появява през нощта или по време на сън.
Диагнозата се поставя след преглед от специалист.
Още информация
Независимо какво е довело до състоянието, прекаленото изпотяване е неприятен проблем, който създава силен дискомфорт и влошава качеството на живот. Потенето се появява внезапно и без причина. Хората споделят, че се притесняват, когато се изпотят, което допълнително засилва потоотделянето и така се получава един порочен кръг.
Секрецията на потните жлези се стимулира от нервната система и по-специално от симпатикусови нервни влакна, които отделят веществото ацетилхолин. Колкото по-засилена е функцията на симпатикусовата нервна система или колкото повече нервни влакна и потни жлези имаме, толкова по-голямо ще бъде и количеството на отделената пот.
Лечението на прекомерното изпотяване включва:
- Локални средства – антиперспиранти. Приложими са не само в областта на подмишниците, но също и по лицето, скалпа, дланите и стъпалата. Налични са под различни форми, най-често като рол он или стик, спрей, гел, крем и други.
- Системни антихолинергични средства – крият своите рискове и са опция на избор при неуспех от лечението с антиперспиранти, йонофореза, ботокс.
- Йонофореза – прилага се за лечение на хиперхидроза в областта на дланите и стъпалата. При тази методика се използва галваничен ток с ниско напрежение, с помощта на който се улеснява въвеждането на различни лечебни субстанции в кожата. Терапията е продължителна, като са необходими по няколко сеанса седмично до постигане на желания ефект, след което е необходима по една поддържаща сесия седмично. Йонофорезата често е неефективна.
- Ботулинов невромодулатор – една от най-ефективните методики за намаляване на прекомерното изпотяване. Ботулиновият токсин блокира именно връзката между нервното влакно и потната жлеза и спира отделянето на ацетилхолин. Без този стимул тя не може да изпълнява функцията си и просто не произвежда пот. Ефектът настъпва до 2 седмици след манипулацията и в зависимост от дозата трае 6 – 12 месеца. Често ефектът се натрупва и на пациентите им е необходимо все по-малко количество ботулинов токсин, за да се постигне същият или по-добър ефект. Възможно е дори да се достигне до преустановяване на процедурите. С прекъсването на стимула за отделяне на пот от жлезите, те „забравят“ за тази си функция, „успокояват се” и спират да бъдат свръхактивни. Дори и след като ефектът на ботулиновия токсин се изчерпа, количеството отделена пот от тези жлези е много намалено или почти нулево. Премахва се и влиянието от емоционалното състояние. Така порочният кръг бива прекъснат.
- Хирургични методи – хирургично отстраняване на свръхактивните потни жлези или симпатектомия. Хирургичните методи са травматични и крият риск от сериозни странични ефекти, поради което не се прилагат често в практиката.