Научен факт е, че нашето здраве зависи както от наследените от родителите ни гени, така и от начина, по който ги използваме. Именно стилът ни на живот определя дали активираме гените си за здраве, или тези за болест. Как точно се случва това е предмет на науката епигенетика. За нас като хора е достатъчно да знаем, че здравето ни се определя от навиците ни в три основни сфери – биологична (тялото ни), психична (мислите и емоциите, които избираме да култивираме) и социална (хората, с които избираме да общуваме, и средата, в която живеем). Това знание стои в пациент-центрираното понятие за медицина, с основен подход биопсихосоциалният модел.
Според общоприетия подход в медицината лекарят преди всичко се стреми да постави правилната диагноза (с преглед и изследвания) и да предпише най-доброто за конкретния пациент лечение. Биопсихосоциалният модел изисква от лекуващия лекар допълнително усилие – да открие какво в ежедневните навици на пациента предизвиква и/или влошава заболяването му, след което да му даде адекватни съвети или да го насочи към компетентни специалисти, с чиято помощ пациентът да остане трайно здрав след приключване на активното лечение.
Прието е, че биопсихосоциалният модел на нашето здраве се състои от три главни компонента:
1.Свързан с тялото или биологичен компонент, който включва:
- хранителните ни навици (с какво, с колко и как се храним);
- дихателните ни навици – как, колко и какво вдишваме и издишваме;
- двигателните ни навици (колко и как спортуваме, дали се движим достатъчно);
- токсични субстанции – цигари, алкохол, замърсен въздух, професионални вредности и други;
- количеството и най-вече качеството на съня ни.
2.Свързан с психиката (ψυχή – душа) компонент, който включва най-вече степента на лично осъзнаване, определяща мислите, които култивираме в съзнанието си, както и осъзнатите и неосъзнатите емоции, които „оцветяват“ живота ни.
3.Социален компонент – с какви хора общуваме ежедневно в дигиталната среда, семейството, приятелския кръг и работната среда, както и селището, града, държавата, в която сме избрали да живеем.
Разбира се, тези три компонента не са ясно отделени. За всички е ясно, че семейството, приятелите и работната среда могат силно да въздействат върху мислите и емоциите ни, които (според последните научни данни) могат бързо и непосредствено да влияят на тялото ни, като повишават холестерола и кръвната захар. От своя страна, недостатъчният и непълноценен сън предизвиква негативни мисли и емоции, като освен това води до затлъстяване дори при оптимална диета.
Едва ли има друга специалност освен дерматологията, при която биопсихосоциалният подход да е толкова валиден. Не е случайно, че при много кожни болести се установяват „коморбидитети“, т.е. системни заболявания на ендокринната и сърдечносъдовата система, които съпътстват дерматологичните страдания и са в тясна връзка с тях. Да не говорим и за съществуването в някои страни на медицинска специалност, наречена „Психодерматология“.
Какво всъщност определя значимостта на биопсихосоциалния модел на практикуване на медицината? Той е „пациент-центриран“. Насочва инициативата за здраве в нормалната посока – самият пациент. Благодарение на постиженията на съвременната медицина, ние лекарите можем все по-успешно да облекчаваме страданията на хората. Това, което не можем, е да правим ежедневните здравословни избори вместо пациента.
Днешният пациент е изправен пред ясна дилема. От една страна, той може да продължи със стила на живот, предизвикал заболяването му, и да се лекува с медикаменти и процедури, които (най-вероятно) с напредването на възрастта ще стават все повече, все по-скъпи и все по-слабо ефективни. Алтернативата на това разрушаващо здравето поведение е постепенна и осъзната промяна в стила на живот, насочена приоритетно в областите, които са най-значими за конкретното заболяване. И понеже това е дълъг процес, който дава резултат след седмици и месеци упорити и целенасочени усилия, ролята на лекуващия лекар е да добавя ефективни медикаменти и процедури, които да ускорят лечебния ефект, и по този начин да мотивира пациента си. Крайната цел е постигане на максимално възможното здраве чрез елиминиране на вредните навици в живота на човек, довели до конкретното заболяване. Това невинаги е лесно, а понякога изглежда дори невъзможно.
Ние сме лекари, а не съдници. Всеки човек има правото на избор, а той невинаги е ясен и лесен. Нашият избор като дерматолози в Lege Artis е да помагаме на своите пациенти да осъзнаят силата за здраве в себе си и според възможностите си да ги подкрепяме по пътя им към излекуване. Това не означава, че сме „алтернативни“ – напротив, квалифицираме се непрекъснато, за да можем да лекуваме пациентите си с най-добрите възможности на съвременната дерматология. Но никога не забравяме древната мъдрост „Medicus curat, natura sanat!” (Лекарят лекува, но природата излекува). Затова стимулираме пациентите си да правят биопсихосоциалните здравословни избори, за да дадат шанс на природата да си свърши работата…
Редактор: д-р Албена Христозова
Последна редакция: 31.8.2023 година
