Общото между пациенти и клиенти е, че те се явяват потребители и се подчиняват на правилата на потребителското поведение. Тоест те имат потребност (проблем) и търсят варианти тя (той) да бъде задоволена (решен).
Когато човек осъзнае, че има медицински проблем, той се превръща в пациент. Взема рационално решение, като избира доверен лекар, който го информира за диагнозата (естеството на заболяването) и възможностите за лечение, след което пациентът избира поведение и следва препоръките за терапия. Лекарят има отговорността за точната диагноза и правилната терапия, а пациентът има своята отговорност за спазването на лекарските препоръки, но крайната цел е разрешаване на здравния проблем.
От своя страна клиентът осъзнава своя потребност, след което (най-често емоционално) избира търговец, който има задължението да му продаде качествена стока или услуга, но не носи никаква отговорност, ако стоката или услугата не удовлетворят потребността на клиента. И това е нормално, защото удовлетворението е субективно и зависи от много фактори, докато излекуването или подобряването на здравословното състояние е лесно измеримо.
Естетичните пациенти са специфичен вид потребители на медицински услуги по две основни причини. На първо място, те се възприемат като здрави, следователно те нямат поведението на стандартния пациент. На второ място, крайната цел на потреблението на естетичната услуга е тяхното удовлетворение, а не тяхното излекуване. Затова и често те се възприемат повече като клиенти – т.е. правят информиран избор на услуга, която се предполага, че ще задоволи тяхната потребност, а след това избират „търговец“ и закупуват услугата, очаквайки удовлетворение.
Проблемът идва от спецификата на естетичните услуги. Естетичните корекции и манипулации са медицински услуги (със своите показания, противопоказания и странични ефекти), които се предлагат от съответните медицински специалисти и се извършват само в лечебни заведения по смисъла на закона. От своя страна, медицинските специалисти, предлагащи естетични медицински услуги, носят определена отговорност, ако настъпят усложнения вследствие на непрофесионално поведение.
Следователно би било по-разумно за самите тях, ако потребителите на естетични услуги се възприемат като пациенти не защото имат здравословен проблем, а защото нужните за задоволяване на тяхната потребност услуги имат характеристиките на медицински:
1. Предлагат се само в лечебни заведения, по смисъла на закона.
2. Извършват се от квалифицирани медицински специалисти по смисъла на същия закон.
3. Имат показания, противопоказания и странични ефекти, подобни на другите методи, използвани в съвременната медицина.
4. Медицинските специалисти, предлагащи естетични медицински услуги, носят професионална отговорност, ако настъпят усложнения вследствие на непрофесионално поведение.
В смисъла на написаното може да се каже, че крайната цел на естетичната медицинска услуга е постигането на максимално удовлетворяващ естетичния пациент резултат, практикувайки колкото е възможно по-безопасни методи за терапия. Дали пациентът ще бъде удовлетворен от постигнатия резултат, зависи основно от осъзнаването и разбирането на поставените реалистични цели по време на консултацията с медицинския специалист, предхождаща естетичната медицинска услуга.
Редактор: Албена Христозова
Последна редакция: 25.10.2023 година
